Оранжерия 1

Предишната домашна по Билкология го беше адск затруднила поради факта,че трябваше да рисува,а за съжаление те го биваше точно в тази област.Добре,че се сети да предупреди професорът и да му се извини,но той подходи добре към него и по никакъв начин не създаде проблеми.
Вероятно заради това оценката му щеше да е наполовина, но в сравнение с двойката си беще супер.
Докато си разглеждаше материалите за някой видове билки и растителни подправки,сети се че днес имат извънреден час по Билкология.
Трябваше да потича доста до оранжерията,но нямаше нужда да се тревожи,защото вътре имаше едва три деца и самият професор въобше не пишеше отсътвия.За сметка на това му се стори малко отпаднал и изтощен,дано да не беше болен,защото иначе щеше да се отрази доста зле за децата.Можеби това беше причината поради която урокът беше съвсем кратък и само си записаха за седефчето,без кой знай какви дълги обяснения и ги пусна по-рано от предвиденото.
Следващият път трябваше да се подготвят за изпитване,така че Антъни прецени да се качив стаята си и да наблегне хубаво върху послединте три урока,за да компенсира за последното домашно.

Антъни не беше забравил за предстоящия тест по билкология и през цялата седмица беше учил усърдно,за да може да изкара добра оценка на теста.
Обичаше тази наука и му беше приятно да се занимава с разни билки,да се грижи за цветята и да се запознава с техния начин на живот.Затова си беше обещал,че няма да се провали и щеше да даде всичко от себе си,за да успее.От друга страна,това си беше тест не само за неговите знания,но и за неговите възможности и сега щеше покаже,колко е способен и отговорен с такива неща.
Точен като часовник пристигна в умерено и спокойно настроение,не беше закъснял за час,а идваше точно време и зачака да получи листа с въпросите.Досега всичко се нареждаше добре и ако си изкара още доба оценка,неговият успех за първия срок щеше да бъде повече от добър.
След малко получи въпросите и като ги прочете много внимателно,леко се усмихна и съвсем спокойно да пише,нямаше намерение да бърза и преценяваше всеки въпрос и го анализираше внимателно,преди да е написал нещо,Работата му вървеше добре,без напрежение и след като изминаха 45 минути,момчето си написа името и отиде при професора и си предаде тестът.Резултатите щяха да станат до една седмица,а дотогава малкото момче щеше свободно да се наслаждава на времето навън и да не мисли за нищо натоварващо и депресирващо.

Ана бързо тичаше през двора за часа си по Билкология. Цяла нощ бе учила, но бе заспала върху записките си и в последствие се бе успала.
"Моля те, само да не закъснея, само да не закъснея.... Леле, ще закъснея." - мислеше си тя докато бягаше. Звънецът вече би, а оранжерията не бе много близко. Вещицата вложи всичките си усилия и още повече се засили. Е, накрая желаната цел бе постигната. За щастие бе закъсняла само с... цели три минути. Това загубено време не бе много и нямаше да промени възможностите й за по-висока оценка. след като бе смъмрена, Даркъс получи бланката с въпросите, след което се настани на мястото си, изкара бързо химикала си и започна да работи.
"Първите два въпроса са лесни... Ох, прилики ли? Трябва да са... Добре и това готово... И този въпрос е готов... Остават пет минути до края, а трябва да отговор яна още два въпроса. Какво бихте направили. Ха, ама това веднъж наистина стана... Ето, следва тестовия..." - разсъждаваше бързо, докато минаваше като вихрушка по теста. Щом стигна до последния въпрос, който от пръв поглед изгеждаше лесен, Ана се запъна. Оставаха две минути до края, а тя незнаеше какво да огради. Затова си пое въздух и затвори очи, премисляйки възможните отговори. Втория и последния бяха абсурдни, но останалите. Накрая се реши и щом отбеляза оотговора си, звънецът иззвъня и сложи край на теста. Вече спокойна, ученичката се запъти нанякъде, за да си почине...