Кабинетът на професор Шарк

В дъното на учебния кабинет по Отвари имаше скъпа врата от светло дърво, върху която грееше златна пластинка. С красиви, извити букви отгоре й беше гравирано „Аля Шарк”.
В началото на годината, когато англичанката беше нова и следователно изключително обсъждана личност, тази врата беше привличала твърде много любопитни детски погледи. Няколко главици дори бяха успели да надникнат вътре, в кабинета на младата преподавателка, и да останат възхитени от светлината и уюта му.
Помещението всъщност не беше голямо, но очароваше с внушението за старинен лукс. Върху лъскавия паркет на пода бяха небрежно проснати два скъпи килима, а от красиво оформения таван се спускаше тежък, златен полилей, блестящ с десетки стъклени висулки.
Големият прозорец, гледащ към езерото, беше покрит от два слоя пердета – първите – тънки и бели, а вторите – в съвсем бледо златисто. В ъгъла стоеше етажерка за книги, а на стените над нея висяха портрет на отдавна починал учител и още един свещник.
По нататък беше камината – върху тъмният рафт над нея стоеше старинен часовник, а на стената блестеше огледало.
Следваше още една, по-висока етажерка за книги, две столчета за евентуални посетители – и вратата, през която туко-що надникнахме.

Пред камината, с чудесен изглед от прозореца, стоеше бюрото на Аля – ниско и изящно, обикновено осеяно с учебници, пергаменти и пера. Около него бяха пръснати няколко удобни стола – и това беше работното място на новата преподавателка по Отвари.
Останалата част от помещението беше заета от огромен библиотечен шкаф, пълен от горе до долу с грижливо подвързани томове – тук-там се мотаеше някоя и друга изящна дрънкулка. В ъгъла стоеше скъпо бяло пиано, заметнато с покривка от червено кадифе, а отгоре му – малка снимка, от която се усмихваше меланхолично бледа, русокоса жена с отнесен син поглед. Всъщност никой не беше виждал Аля на пианото, както и малко хора можеха да си обяснят откъде една млада жена без каквито и да било близки ще притежава толкова скъп музикален инструмент…