Непоколебима

Беше средата на лятото, когато се случи всичко това. Често хората казват, че именно лятото носи най-големите промени в нас. Е, не че някой особено много вярва в това. В една местност, далеч от магазините, дискотеките, моловете и нощния живот имаше една вила, която семейство Дейтън бяха построили, за да прекарват летата си там. Единственото, което им липсваше беше разбирането от страна на единствената им дъщеря и наследник Сара. Тя беше капризна богаташка от големия град, която беше попаднала на заточение тук по принуда, а не по собствено желание.
Още с пристигането си, тя беше заявила пълното си несъгласие и цялата си негативна енергия към това място. Затова щом пристигна, Сара без колебание слезе от най-новия модел черен джип, който миналата седмица беше излязъл на пазара, а г-дин Дейтън не се беше поколебал да го купи. Момичето влезе във вилата и отиде в нейната стая като заключи вратата след себе си и се отпусна на леглото.
-Проклето лято!-промърмори тя и гушна възглавницата.
След две минути някой почука по вратата на стаята й.
-Махай се!-провикна се Сара.
-Но,миличка, ние току-що дойдохме Хайде, ела да те разведа. Не си била тук от две години.-каза мило майка й.
Касандра Дейтън беше жената, която имаше сигурно най-опиянителния глас. Достатъчно мек и спокоен, че да окроти дори и разярен бик. Кас имаше дълга черна коса, която стигаше до кръстта й, но в повечето случей, винаги беше сплетена на плитка. Очите на жената бяха карамелено кафеви и топли като яркото слънце посред прекрасен ден.
И все пак, Сара не можеше да посещава вилата през последните две години, понеже едното лято беше в Канада на обиколка с леля си Камерън, а миналото лято беше на почивка с чичо Фреди, който живееше в Австралия. Е, сега обаче г-ца Дейтън не беше успяла да избяга далеч от родителите си и въпреки споровете и крясъците, които имаше, Сара беше принудена да замине с г-дин и г-жа Дейтън.
Докато момичето лежеше безжизнено на леглото, проклинайки всяка минута, прекана тук, телефонът й звънна.
Най-новият модел Xperia, който беше излязълна пазара миналия месец сега беше в нейните ръце.
-Ало.-промърмори Сара.
-Сис! Радвам се да те чуя. Как си прекарваш във вилата? Има ли готини каубой?-попита Тифани.
Тифани Хейзелнбърд беше най-добрата приятелка на Сара. Единствената, на която сякаш и пукаше какво ще стане с Дейтън и сякаш не искаше да я остави, боейки се от това, което може да се случи със Сара.
-Тиф, здравей. Вилата е на някакво закътано местенце, което дори го няма на картата на Щатите. Смятам да прекарам остатъка от лятото си заключена в стаята си.
-Сара, недей така. Излез, разходи се, намери нови приятели. Това място е нещо различно за теб. Възползвай се от възможността. Хайде!-подкани я Тифани.
-Добре, но дано си права.-накрая се съгласи Дейтън след дълго неловко мълчание.
Момичето се надигна плавно от леглото, след което отиде до балкона на стаята й и излезе навън.
От това място се откриваше прекрасна гледка към гората, която беше наблизо. Виждаше се и реката, която минаваше покрай гората, след което изчезваше от погледа на Сара.
-Е, да опитаме.-промълви тя, след като влезе в стаята си, отключи вратата и слезе по стълбите.
Когато излезе в двора на вилата, Дейтън видя прекрасните цветя, които майка й толкова обичаше и се грижеше за тях. Сара бавно пристъпи като отвори портата и излезе извън пределите на вилата на семейство Дейтън.
Момичето си пое дълбоко дъх и се насочи към гората, която на слънчева светлина беше като рай от дървета.
Постепенно Сара влезе по-навътре в гората и изчезна от полезрението на балкона на стаята й и така и от родителите си...