Уч.Стая

Заглавие: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 2:33 am

Тук щяха да се провеждат часовете по уайтлайтърлогия

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 3:02 am

Бях още в кабинета си,когато видях,че днес имам час с уайтлайтърите.Пристъпвах с бавни стъпки по светлия коридор.Някои от учениците днес нямаха часове и се шляеха по коридорите,безцелно,а други бяха в двора и си говореха.Обичах такава гледка.Тази гледка не се виждала от доста години.Хубаво е,че училището пак е пълно с деца.
Най накрая стигнах до стаята и влязох вътре.По мен влязоха и учениците,които не бяха много.Щом повечето дойдоха,започнах да говоря за урока.
- Здравейте ученици!Днес ще Ви разказа за същноста на уайтлайтърите.
- Уайтлайтърите са в два вида.Едните са хора,които са умряли им е било писано да станат уайтлайтъри,а другите са такива като вас.Деца на уайтлайтър..Те не са като уайтлайтърите,за които смъртните говорят.Ние не сме с крила и не можем да бъдем невидими.Обикновено изпълняваме и заповеди,но не от Бог,а от Старейшините.Също така,на уайтлайтърите им се назначават вещери и вещици,които да пазят от рани и да ги напътстват в битките. - Свръших с дърдоренето си.Това беше кратък урок,който беше и лесен...

Домашно:
1.Напишете по едно Рп...

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 3:27 am

Боледуването ми беше свърпило и вече бях готов за уроци,въпреки че не ми се искаше....Все още мислех,че не съм за тук,тъй като нямам сили,но директора,проф.Дженкинс и проф.Стронгхолд не ме пускаха...Имаше толкова много ученици,защо точно мен искат да задържат,като нямам сили.Мислите продължаваха да пликат в главата ми,докато вървях по оживения коридор.
- Ей,Дейвид! - някой се провикна в далечината,но нямах и никаква напредстава кой ме викаше,тъй като около мен имаше много хора,сякаш коридора беше метро.
Видях,че директора и още няколко ученика влизат за час и се затичах,за да може да не се извинявам за закъснението си,но с дрехите,които носех ме правеха по - бавен.
Точно преди да вляза през вратата с гръм и трясък,някой я хлопна под носа ми.Явно щеше да се налага да се извинявам и да търся позволение да остана,а в това изобщо не ме биваше,тъй като не обичах да се извинявам..
Отворих силно вратата и застанах на прага й,след което я затворих.
- Професоре,може ли да остана в часа Ви? - думите едва излязоха от устата ми...
Директора нищо не каза,но пък посочи един от чиновете,на които щях да седна.Ето на,седнах и заслушах лекцията на проф.Халиуел...
Проблема беше,че сякаш знаех всичко,което щеше да стане.Не знам защо,но беше факт.След дългата лекция,която знаех каква ще е,Халиуел ни пусна и ние излязохме навън през вратата,но в главата ми все още се въртеше въпроса "Как зная какво ще стане?!" Ясновидец ли съм,или ... ?! Реших да не задавам въпроси и тръгнах към общата стая на уайтлайтърите

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 4:24 am

Чу се звънене на будилник. Беше време Александрина да става от леглото и да тръгва за час по Уайтлайтърлогия. Все си душ, яде и след това изми и зъбите си. Сраса се и върза на кок косата си. Облече се и обу любимите си обувки.
Не след дълго вече беше в касната стая. В нея беше само учителят. Алекс го поздрави и седна на един от чиновете. Разтвори раницата си и извади един химикал и лист. През това време в кабинета влязоха останалите ученици и часът започна. Всички първи урози бяха много интересни за Рийд, но само до там. Нататък всичко и доскучаваше, както и на другите деца. Все пак Александрина имаше надежда, че в магическото училище ще и бъде много по-интересно и вълнуващо, за разлика от старото. Там беше все едно и също и уроците бяха скучи и еднообразни.
Алекс слушаше внимателно и й беше много интересно. Хареса й произхода на уайтлайтърите и както на всеки ученик-краткия урок. След като всичко свърши и звънеца би, децата събраха нещата си и излезнаха от стаята. Рийд беше доволна, че беше научила нещо повече за своите родители. Тя направи още една крачка до откриването на нещо повече за тях. Това беше от огромно значение за нея.

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 4:33 am

Ашли влезе в стаята за първия урок по Уайтърлогия. Влезе в стаята и видях, че почти всички чинове бяха заети само един не беше. Момичето се настани и извади учебника и нещо за писане. Тъкмо, когато господина щеше да започне да говори, вратата се отвори и в стаята влезе едно момче. "Ооо не." Това беше Дейвид, момчето което видяха Ашли и Стейси на басейна, но и двете бяха хлътнали по него.
- Може ли да остана в часа Ви? - каза той. Професора не каза нищо, а само посочи мястото до мен. Той седна до Грийн, а тя беше забила нос в листа, в който щеше да пише, и не го поглеждаше. Само промълви едно плахо "Здрасти", което той май дори не чу. Господина започна да разказва урока, но единственото, което тя чу от него беше домашното. През целия час тя направо се потеше и се изчервяваше. Трябваше да сложи край на това. След като свърши урока. Тя го настигна в коридора и му каза:
- Здр - Здравей Дейвид. Милсех си .... ако искаш да се разходим някъде? - Ашли очакваше едино грамогласно "Не" но ....

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 5:36 am

Ашли Грийн написа:: Ашли влезе в стаята за първия урок по Уайтърлогия. Влезе в стаята и видях, че почти всички чинове бяха заети само един не беше. Момичето се настани и извади учебника и нещо за писане. Тъкмо, когато господина щеше да започне да говори, вратата се отвори и в стаята влезе едно момче. "Ооо не." Това беше Дейвид, момчето което видяха Ашли и Стейси на басейна, но и двете бяха хлътнали по него.
- Може ли да остана в часа Ви? - каза той. Професора не каза нищо, а само посочи мястото до мен. Той седна до Грийн, а тя беше забила нос в листа, в който щеше да пише, и не го поглеждаше. Само промълви едно плахо "Здрасти", което той май дори не чу. Господина започна да разказва урока, но единственото, което тя чу от него беше домашното. През целия час тя направо се потеше и се изчервяваше. Трябваше да сложи край на това. След като свърши урока. Тя го настигна в коридора и му каза:
- Здр - Здравей Дейвид. Милсех си .... ако искаш да се разходим някъде? - Ашли очакваше едино грамогласно "Не" но ....

Тъкмо излязох от стаята и вървях по коридора,когато едно момиче ме настигна и ме поздрави,а след това ми зададе въпрос.
- Милсех си .... ако искаш да се разходим някъде? - по изражението на момичето разбрах,че има нещо..
- Разбира се,защо не.. - отвърнах с лека усмивка.
- Ти беше Ашли,нали? - не се сещах много за името й,но пък по късмет научках...Момичето само кимна в отговор и с нея се запътихме към двора.
- Ей,искаш ли да поплуваме малко?Днес е много горещо,а много ми се плува? - сепнах се по стълбите и се обърнах към Грийн.Беше наистина горещо,а на мен ужасно много ми се плуваше.Очаквах момичето да се съгласи...

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Юли 30, 2010 8:41 am

За изненада на Ашли момчето прие.
- Иксаш ли да отидем да поплуваме? Днес е много горещо. - попита я той.
- Разбира се само да си взема банския. - след като излязоха от кабинето по Уайтърлогия момичето каза - Акцио плажна чанта. - вътре се намирха всички неща - Да тръгваме. - каза Грийн. След малко двамата бяха там.

Заглавие: Re: Уч.Стая Съб Юли 31, 2010 11:42 am

Този път наистина се издъних. Бях доста закъсняла за часа. Но по незнайно каква причина не се тревожих доста. Може би бе защото , съвсем наскоро разбрах , че имам сестра. Доста се бях развълнувана и изгубих представа за времето. Просто от доста малка си мечтая за сестра и след като майка ми умря , изгубих всякаква надежда за сестра или семейство. Не зачитах Ричърд за баща , защото той ме изостави. Това е непростимо. И сега , по някаква случайност на съдбата , съквартирантака ми се оказва сестра. Дори и полу , аз я чувствам като истинса сестра. И се надявам и тя да ме счита за такава. Разбира се , не я обвинявах за това , което бе направил баща ѝ. Просто не ми се струваше правилно да я обвинявам за нечия друга постъпка. Дори и да е била на баща ѝ. всичко това беше в миналото и сега нямах намерение да слагам сол в раната. Раната , която беше почти забравена от мен и съм сто процента сигурна , че Ричърд я бе забравил напълно.
Бях се затичала по коридорите , като бързах да стигна до класната стая възможно най - бързо. Което не беше проблем за токчетата ми... Сърказъм де. Реших да си сваля токчетата и започнах да тичам боса по коридорите. Не напразно някой ме наричаха " луда глава " . И най - накрая стигнах да стаята. Спрях се на вратата и си обух токчетата. Усмихнах се и изчаках сърцето ми да спре да бие толкова силно. Оправих си косата , защото един кичук от нея беше застанал пред лицето ми и не виждах нищо пред мен. Открехнах съвсем тихичко вратата и се промуших незабелязано през малката пролука. Затворих я бавно и седнах на първия свободен чин , който видях. Усмихнах се и въздъхнах. Никой не забеляза. Е поне аз не забелязах , някой да забелязва. Може някой да ме е видял , но да не е казал нищо. И още по - добре.

Заглавие: Re: Уч.Стая Съб Юли 31, 2010 12:08 pm

-Закъснявам... закъснявам...- мърмореше под нос Лили и през една минута поглеждаше ръчния си часовник.
Приличаше на онзи заек от приказката на Алиса, които бърза да отиде в двореца на кралицата.Сама се оприличи на него.Закъсняваше... вече бе закъсняла и знаете ли каква бе причината?Цяла нощ не бе могла да спи, както трябва, будеше се през пет минути и заспа чак към шест и половина сутринта и я събудиха в седем и петнайсет. В момента беше изморена и мечтаеше да мине часа и да се пльосне в мекото легло, да спи...Накрая просто спря да поглежда часовника. И ето пред нея най-накрая се появи вратата на кабинета.Аданс направо се зарадва, че бе стигнала.Отвори я рязко и всички ученици вътре се обърнаха към нея. Лилинор се усмихна невинно и каза на професора:
-Професоре извинете за закъснението.Няма да се повтори...- тя прехапа устни мълча за миг.-Надявам се...- последните думи ги каза тихо и никои не ги чу, освен самата тя.
Преподавателят кимна и я погледна строго.Червенокоската седна на първия попаднал пред очите й чин и заслуша урока. Професор Халилуел им обясни какво са уайтлайтърите, и общото за тях.Аданс бе уайтлайтър, но както и да е. Изведнъж звънеца би и професорът им каза, че са свободни.Лилинор си събра нещата и напусна кабинета, с намерението да се увие в завивките и да отиде в страната на сънищата.

Заглавие: Re: Уч.Стая Съб Юли 31, 2010 1:11 pm

Я виж ти. Явно не бях закъсняла чак толкова , като се има напредвид , че и други идваха след мен. Е беше само един , но все пак дойде след мен. Усмихнах се на себе си и погледнах професора. Разказа ни за уайтлайтърите и всичко останало , но явно имаше още да учим. Като за архангелите и т.н. Но едва ли някой внимаваше в този час. Имаше само няколко ученици , който слушаха професора. Отпред някои шушукаха , друг гледаха тавана , трети си витаеха в облаците и честно казано бих се изненадала , ако някой въобще слушаше какво говори професор Халиуел. Ох , тази фамилия толкова много ми харесваше. Не само защото само , защото е била една от най - великите. А може би и най - великата. А защото са имали проблеми както всяка останало нормално семейство. Дори и тяхното да не е нормално. Защото винаги са се подкрепяли и защитавали. Защото са си вярвали едни на друг и защото когато и да било , са готови да помогнат. Освен когато ги бяха омагьосали , но това е друга история. де всяко семейство да бе такова. През каквото и да минават , пак да са заедно. Повечето семейста , дори и да са нормални , се разделят или ходят на терапефти , психиатъри и бла бла бла... Боже , доста се отнесох. Върнах се отново в часа и с нетърпение чаках часа да мине , да бие звънеца и да се насладя на остатъка от деня.

Заглавие: Re: Уч.Стая Пет Авг 06, 2010 4:25 pm

Пристигнах
доста рано в класната стая, затова седнах на един от многото свободни
чинове и си сложиш слушаките на телефона и си пуснах музика, за да убия
оставащото време, до началото на урока. Не бе свършила и петата песен,
когато директорът влезе и започна да преподава урока. Днес урокът бе за
същноста на уайтлайтърите, които били два вида. Едните били хора, които
след като умрели се превърнали в уайтлайтъри, а другите деца на уайтлайтъри,
като мен, като всички други в тази стая. Ние неможем да ставаме
невидими и нямаме крила, обикновенно просто изпълняваме заповедите на
Старейшините или ни назначават вещер или вещица, които да предпазваме и
напътстваме. Звънеца извъня и аз се запътих към следващия си час.

» Уч.Стая
» Класна стая