Денят след нощта

Заглавие: Денят след нощта Нед Юли 04, 2010 5:58 am

Coming soon....

Денят след нощта
Денят след нощта Darkness

Нищо няма да е както преди....

Глава Първа
Началото на всичко

Саманта Нортън. На пръв поглед едно необикновенно момиче. Отличничка на гимназия "Робинсън". Сам беше с руса коса и зелени очи. Имаше бяла кожа и създаваше впечатление, че момичето никога не се е показвало на слънце. На оръв поглед г-ца Нортън беше едно типично американско момиче, въпреки това, че беше германка по произход. Поне така се говореше в гимназията. Саманта нямаше много приятели. Имаше тесен кръв от хора, коит бяха близки с нея. И това, което учудваше хората беше, че тези приятели на Сам бяха със същата снежнобяла кожа като нейната. Да, определено това си беше странно, но с времето останалите от "Робинсън" свикнаха и не обръщаха чак такова внимание на групичката на Нортън, както ги наричаха останалите гимназисти.

Гимназия "Робинсън" имаше строго изградена ерархия. Имаше зубари, които седяха на отделни маси от тези на готините. Имаше метали, които седяха отдалечено от тези, които слушаха класическа музика. Това не се харесваше особено на директора г-дин Соуръд, но и той не искаше да пострада, понеже учениците знаеха неговите слабости.

Имаше обаче и една групичка, която се отличаваше от останалите. Те попринцип отсъстваха често, когато навън беше горещо и слънчево. Идваха само когато е прохладно и няма слънце. Из гимназията се говореше, че те отиват да помагат в един хотел, понеже имаха проблеми с полицията и бяха на изпитателн срок. Естествено, не трябва да се вярва на всичко, което хората казват. Водачката на тази група беше момиче с черна коса и зелени очи. Момичето беше високо и слабо, но погледът и винаги беше леден. Едва ли някой можеше да се похвали, че я е виждал да се смее, освен нейната групичка. Да, това можеше да се каже с няколко думи за Лейси Спаркс.

Часовете в училището минаваха бавно, но когато всичко свърши, гимназията се изпразни за броене секудни, даже стотни. А две групички останаха в "Робинсън". Явно подготвяха нещо...
-Какво правите тук?-попита един женски глас, когато Саманта и другите влязоха в столовата.
-Същото, което търсите и вие тук.-отвърна Сам.
Тогава от мрака се показаха няколко силуета. Всички момичета и момчета от групичката в мрака бяха облечени в черни палта и главите им бяха закрити с качулки, но един от силуетите ясно се открояваше. Този на Лейси.
-Махнете се от града. Тук не ви е мястото.-каза Спаркс и се доближи още по-близо до Нортън.
-Няма да стане,чернокоске.-озъби се в отговор русокоската.
Един от групата на Лейси понечи да посегне на Саманта, но един друг силует го спря. Този на братът на Спаркс-Джеръми.
-Не си заслужава, човече!-каза той.

След това последваха няколко минути мълчание, по време на които и двете групички седяха като на тръни.
-Това означава, че от сега нататъм сме врагове.-каза Саманта като се извърна към приятели си и в следващия момент те изчезнаха.
-Ние винаги сме били врагове.-продума едва чуто Лейси, след което и нейната групчика изчезна от столовата и от училището.

» Денят след нощта /c0ments/