Класна стая

Чисти дрехи му трябваха след като успя хубаво да се нареди в една кална долина,където беше попаднал и сега целият стоеше перд огледалото в ужасен вид.Освен това Анътни изпитваше някакъв ужасен вкус в устата си,не можеше да го определи,но беше досат противен.
В цялото помешение беше кално,така че бързо влезе под душа и започна да се къпе,поне малко да се пооправи преди първия час по история на магията.Щом приключи,вече изглеждаше по-добре и като си сложи малко одеколон за аромат,тръгна към стаята.Беше напълно спокоет и се усмихваше доволен щом влезе вътре и се тръшна на един от чиновете.
Тази разходса се беше превърнала в цирк,но сега нямаше следа от калния човек,който беше.Професор Фокс беше учителката им по предмета,мила и симпатична млада жена,която се държеше много добре с децата и въбоще не крещеше и не викаше.
Първокурсникът отвори тетрадката си,извади един химикал и си записа темата на деня:Магията в древността
Посре си записа една част от урока или по-важната,която прецени,че ще му бъде полезна нататък.Записа си всичко,след което преразгледа урокът в учебникът и зачака да свърши часът.
Хареса му самото помещение,което не беше голямо,но за сметка на това беше много подредено с вкус и всичко наоколо описваше характерът на учителката като добър и отзивчив човек.
Помещението не беше пренатрупано от различни глупости,имаше само едно бюро,цветни завески на прозорците,малък гардероб в ъгъла,две саксий с цветя,който не познаваше и две счупени маси,който бяха забревени от господ.

Утринта беше прохладна и свежа.Меган си направи едно кафе и погледа талавизия,защото беше твърде рано да отива към кабинетът си.След малко погледна големия стенен часовник и така се страсна,че си поля с останалото кафе в чашата й.До началото на часа оставаха 10 минути,Мег за секунди се преоблече и се погледна в огледалото.

"Оо добре,че косата ми се е запазила....хъм тези дрехи ми стоят много добре"-помисли си тя,но после се опомни колко е часа и че закаснява и изхвърча като фурия към класната стая.По коридорите срещна много преподаватели,които я поздравиха,но тя ги подмина решена пасле да им се извини за поведението си и да им обясни.

Звънецът иззвъня,оповестявайки началото на часа,а Мег беше пред вратата на кабинета.Тя спря за момент,предаде си леко сериозен вид и влезе в класната стая,където учениците бяха насядали по чиновете си.

-Здравейте отново-поздрави ги ведро Мег и веднага започна урока

Урок №2

Преди Христа
3000-1000 година
Древен Египет: магията е на почит и уважение. Магьосниците започват да
строят гробници съкровищници, които се пазят от изключително силни
заклинания и проклятия. В една от пирамидите са открити мумифицираните скелети на
мъгъли, опитали се да проникнат в нея. Главите им са неестествено
големи.

След Христа
10 век. В Швеция започва годишното състезание с метли от Копарберг до Архерполг, разстоянието между тях е 450 километра.
962. Вещиците и магьосниците вече използват примитивни метли, които са
доста неудобни. В старинен ръкопис са открити миниатюри, изобразяващи
слизащи от метлите хора. По лицата им е изписана болка.
11 век. Ражда се куидичът. Първото описание на играта е направено от
Герти Кедъл. В него се споменава за нова игра на метли, играна от
магьосниците, които живеят около "Куидич Марш".
1107. Гърти Лохрин пише за неудобството да се играе куидич.
1269. Златният сниджет е въведен в куидича. Това правило става толкова
популярно, че е въведен нов пост в куидича - този на търсача. Задачата
му по време на мача да хване сниджета става основна цел на играта.
1289. Свикан е първият Международен конгрес ма магьосниците.
1296. Разбеснял се мантикор стъпква няколко души, но остава на свобода, защото никой не се осмелява да го доближи.
1300. Боуман Райт изобретява Златният снич като заместител на забранения Златен сниджет.
15 век. Започват масови изгаряния на вещици, въпреки че мъгълите трудно
ги разпознават. Уендолин Орисницата е изгаряна на клада 47 пъти, всеки
път под различна самоличност.
1357. Киприян Йодъл, рефер по куидич от Норфолк, е убит по време на мач от зрителско заклинание.

ДОМАШНА РАБОТА

Съчинение на тема
Ловът на вещици от средата на ХV до края на XVIIв.

Какъв този дъх дето имаше в устата си Антъни не знаеше,но беше толкова гаден,че прогони всички,който се доближаваха до него и се опитваха да го заговорят.Беше пробвал какво ли не-ментови бонобни,дъвки,освежавана с сперй,но за жалост нищо не ставаше и дъхът му не се махаше,а напротив ставаше все по-силен и непоносим.Наложи му се да си сложи щипка на носът да не диша тази противна миризма,която го караше да се чуства толкова неловко и неудобно пред приятелите.
Още по-лошото,че не знаше от какво се беше проявила миризмата и трябваше да прояви търпение,докато отмине.Мобилизира се с цялото си търпение и щом влезе за часът по История на магията,се направи че не вижда лицата на учениците,който се отвращаваха от гадната миризма и със яден израз на лицето си,се захвана да мисли за нещо по-приятно.
Поне в случая урокът беше доста увлекателен и момчето си концентрира върху него,записваше си древни дати,събития и прочие такива неща и слушаше до безкрай темета Преди Христа,докато не би звънецът и тогава кошмарите се върнаха.Нямаше смисъл от тази щипка,хвърли я ядно на земята и побърза да излезе ,перди да е чул някой злобен коментар зад гърба си.

Лилинор се прозя в леглото и се завъртя на една страна, като отново се унесе в сладък сън.
-Ставайте поспаланки!-този вик накара Аданс да скочи от леглото.
Тя се строполи на пода и се огледа объркано.Александра будеше нея и съквартирантката й. Лилинор отиде до банята, изми се и си наля чаша вода от кухнята.Седна на стола до бюрото й и погледна стенния часовник, докато отпи от водата.Щом видя часа тя се и изля половината чаша с вода върху пижамата си.Червенокоската се ядоса и остави чашата на масата, но тя се преобърна и падна на пода. След миг всичко беше в стъкла.Тя се ядоса и удари на масата с юмрук, при което една купичка със супа, оставена на ръба се преобърна и супата се изля на земята.
-По дяволите!- извика момичето и се зае да събира стъклата.
Бързо ги събра и хвърли в коша, след което избърса супата от пода.Всичко това свърши за десет минути. Щом успя горе-долу да върне прилично състояние на кухнята Лили хукна към гардеробната.Облече бял клин, а върху негп черно,бяла туника.Среса косата си и обу едни джапанки. Веднага щом бе готова хукна към кабинета по история на магията.Като хала минаваше по коридорите и караше учениците, искат или не да й правят път.Вече пред нея се виждаше вратата на кабинета, когато тя се спъна и полетя напред. Заби глава в пода и носът й се разкърви."Днес не ми е ден." помисли си Аданс и отвори вратата на кабинета, съвсем забравила за кървящия нос.Щом всички я погледнаха объркано тя се сети и бързо се зарови из чантата си.Изкара енд акърпичка и забърса кръвта, която не бе много, а само няколко капки. Бързо седна на мястото си, точно когато професор Фокс започна да преподава урока.Лилинор изкара един тефтер и започна да записва.Носът понякога я заболяваше, но бързо минаваше.Преподавателката предаде урока и ги освободи. Лили си събра нещата и излезе от кабинета. Изведнъж залитна и започна да пада назад. За щастие успя да предоврати нараняване, като се подпря на стената. Реши да се прибере в стаята си, да чете или пък да гледа филм.Това май беше най-доброто решение, защото кой знае, ако останеше навън или по коридорите, кой знае какви щети щеше да има на нея или пък на всички други.Днес не й беше невероятен ден... Имаше малка вероятност всичко да се оправи, но както и да е.

Поредната крачка по коридора, придружена с прозявка. Така Ана се влачеше към поредния си урок. Нямаше нищо против историята, но направо умираше за сън. Цяла нощ не бе спала и вече бе време да стане нещо... Поправка, току-що стана. Момичето не бе вързало добре връзките на гуменките си и... е, сега се бе пльоснала на пода, мислейки дали да стане, или да си остане там и да бъде смазана от стотици чифтове крака. Тя предпоче втория вариант, но пък щеше да е по-удобно да се отпусне безопасно на чина си. Неохотно се изправи, под съпровод от шушукания и похилквания. Момичето извърна леден поглед, пълен с безизразност, при което тишината взе временно надмощие.
- Ама, че е странна. Прилича на луда. Мястото й изобщо не е тука. - стигна до ушите на вещицата. Сякаш нещо се надигна в нея и щеше да изригне като вулкан, но сметна, че не си заслужава. Затова продължи все така да си върви, естествено пропускайки пореден екшън от падания. Все пак успя да стигне без повече произшествия до стаята. С една странна усмивка, смесица на болка и усещане от предстоящо блаженство, тя се засили към чина си, но...
- Съжалявам, намери си друго място. - каза й ехиден и груб глас, гледайки към единственото свободно, но отвратиелно място, там, където бе седял досега натрапника. Ана нямаше да се учуди, ако там успееше да намери мъртъв плъх.
- Ам... аз стоя тук, така че се разкарай. - отвърна му съвсем спокойно.
- Няма начин.
- О, повярвай, има. Послушайме, за твое добро е да ми предотстъпиш чина. Не ми се ще да занимавам допълнително медицинската сестра.
- Оу, изплаших се. И какво ще ми... АУУ. - започна да пищи ученикът. Ана изобщо не го изчака да довърши, а му зашлеви плесница и го хвана с едната си ръка за ухото, след което започна да го върти.
- Избирай: прости се с ухото си, или с мястото ми. - отвърна му, след което пак се прозя.
- Добре, печелиш, глупачке. Но да знаеш, че не сме свършили.
- Все тая. - промълви след него и се отпусна на стола си, чакайки началото на часа, което не закъсня.
Професор Фокс влезе и без да чака започна да си върши работата. Волю-неволю, Даркъс бе принудена да си води записките, за да бъде отличничка. Въпреки, че й се спеше, тя успя всичко да впише. Надяваше се на няколко минути спокойствие, за да ги използва за сън, но както винаги не й провървя. Звънецът би й тя трябваше отново да се отправи към следващия си час...