Уроците на Първи курс

В мрачните и влажни подземия, по дългите коридори, имаше светла дървена врата. А щом надникнеш в нея, виждаш класната стая на учениците, където се провеждаха часовете по Отвари...

Вместо голямо бюро, тя предпочете малка и далеч по-удобна масичка, дървена и с цвят на бор, както се опитваха да я убедят в мебелния магазин ("Абе аз на това му казвам кафяво!"). Пред масичката се намираше и един стол, който очевидно се нуждаеше от реставрация, а върху самата маса имаше купчина пергаментови листи и доста стара ваза с натопена клонка люляк.
Шарк се постара и да натика в класната стая две огромни секции, които бяха целите покрити с обилно количество прах и странни на вид паяци, но тя незнайно как успя да се справи и с тях (макар че тайничко си сви няколко в буркан) и след като ги очисти хубаво, ги претрупа с всевъзможни книги. Първият рафт бе зает от неща, като "Отварите" или "1000 различни начини да преспиш някого с Отвари" (доста полезна книга, казваше тя), но освен обичайните поредици, пълни с различни магии, заклинания и отвари, останалото пространство Аля се постара да бъде добре обордувано и с любимите й книжки (жената си беше по сърце чиста невинна, сякаш не уайтлайтър) с които твърдо отказваше да се раздели вече доста години. А пък и тя тайно се надяваше да срещне някое хлапе /не-магьосник/, с което на воля да си бъбрят за литература (ех, мечтите умират уж последни, нали?).
В ъгъла на стаята се намираше и малко тъмно зелено диванче с куп пухести възглавнички, на което се бе настанила котката на Шарк, която нелегално вкара в замъка. Животното беше с мръсно сивкав цвят и две огромни зелени очи, опашката му бе вечно вирната, а ушите му стърчаха като антенки. А на всичкото отгоре беше всъщност жеска котка и се казваше Фиона.

Друго важно, което не биваше да не се отбележи е, че таванът на кабинета бе необичайно нисък и от него висяха странни ароматни свещи и изсушени цветя. Защо? Може би някое дете щеше да се осмели да попита новата преподавателка.

А по средата на стаята стояха и чиновете - а малко пред тях бюрото, на което Шарк щеше да преподава.
И все пак някое дете се опитваше да се разсейва с котката, ако часът му доскучее...

Наистина беше време за урок на първокурсниците. Как би могъл да ги сбъркаш - звукът от скърцането на столовете по земята, шумните и оживените разговори, оглеждащите се неопитни магьосници....
Шарк се усмихна при вида им.
Тя обичаше да преподава. И трябваше да я подчертаем, за да се забележи, че е /не/особено важна, и естествено, вярна.

Жената се прокашля тихо, но достатъчно силно, за да привлече хилядите любопитни погледи към себе си.
-Хелоу гайс, или казано както трябва - добър ден, ученици.
Гледаха я доста учудено, всъщност. Вътрешно Аля се усмихна дяволито - каква ли я бяха очаквали?
Строга и студена?
Плаха и внимателна - да не сбърка нещо?
Безразлична?
Лигавеща се - както в момента?
Е, със сигурност бяха убедени в последния вариант - а дали подозираха, че другите възможности бяха абсолютна реалност и само чакаха момент да се проявят?
- Името ми е Аля Шарк, и разбира се, към мен трябва да се обръщате с "професоре". И тъй като не сме в млечен бар или покрай басейна, сте се досетили, че аз съм преподавателката ви по Отвари, нали?
Няколко от учениците се спогледаха. Едни стреснато, други - весело... А някои бяха направили първото си впечатление за Шарк.
- Днес урокът ви ще се отнася за Отварите, естествено. Хайде, грабвайте листите и записвайте, защото няма да минете без домашна.
Аля се подсмихна, при вида на намръщените деца, които очевадно са очаквали да минат без домашна, и да карат най-вероятно свободен час.

Какво представляват Отварите?

Отвара това е магическа смес, която има определени свойства. Може да променя физическото и/или психическото състояние на изпилия я. Агрегатното и състояние е различно - може да бъде във вид на мехлем, може да бъде серум. Всяка отвара има точно определена рецепта от съставки, които са обикновенно части от мъртви животни, растения или минерали. Повечето отвари има цвят, вкус, мирис и пари. Определено действие и срок на направа. Отварите за мъгълите са... Чайовете, лекарствата, парфюмите и други Отварите са различни видове. Кои са те? Мехлем, разтвор, инфузия, настойка, тоник, серум, елексир, паста Кои са най-известните отвари в магьосническия свят? Любовен елексир, многоликова отвара, веритасерум, отвара против циреи Амортенция Любовните елексири са много на брой и на вид. Най-силният любовен елексир се нарича Амортенция. Най-важното обаче е, че никой любовен елексир не създава любов, а обсебване, привързване и страст. Амортенцията е известна като най-трудната за направа отвара и най-могъщата. Има характерни седефени отблясъци и парата се вие на характерни спирали. На всеки отварата мирише по различен начин в зависимост от това какво човек обича много.

Децата записваха, старайки се да не пропуснат нещо. Но само някои, разбира се. Другата част от класа записваше лениво, безгрижно...

"Това е само на повърхността", каза си Аля.

- Ако сте записали, това е всичко. - каза Шарк.

За домашна: Изберете си една отвара, и разкажете за нея.

РП-то в часа е пожелание.

Домашната задължителна, естествено.

Алисън Хатауей влезе безгрижно за часа по отвари. Както винаги седна към полседните часове, за да наблюдава всичко разиграващо се пред очите й, най вече сестра си. Голямата си сестра, към която не таеше най-добри чувства. Скоро пристигнаха и останалите от часа, сред които беше и Мишел. Алисън заскърца със зъби, но толкова тихо, че тя едва се чу. Реши да се съсредоточи върху началото на часа по отвари и да се занимава със сестра си по късно. Преподавателката по предмета се казваше Аля Шарк - добра и леко лигава на пръв поглед, но всъщност строга и може би дори и лоша. Малката Хатауей се смръщи, но реши, че е по добе да не си прави заключенията още в началото на първия час. Когато професор Шарк заговори и започна да обяснява, някои неща се потвърдиха на момичето и то се усмихна леко злобно. Дали можеха да се разберат с професорката, хм щеше да се разбере по нататък. Записваше всичко и слушаше внимателно. Искаше да разбере доста за този предмет, защото имаше някои планове за сестра си, след време. Когато би звънеца, Алисън се замисли дали да не отиде да поговори с професорката за някои отвари, но се отказа. Имаше време за това. Може би следващия час щеше да научи това което я интересуваше.

Ашли слезе в подземието, за да стигне до стаята за отвари и първият им урок. Госпожата вече беше там и им се усмихваше на всички. Грийн много хареса госпожата още щом я видя. Тя си седна на чина спокойно и зачака часа да започне.
- Хелоу гайс, или казано както трябва - добър ден ученици. - след тези думи Ашли гледаше учителката със зяпнала уста и се чудеше дали не са `и промили мозъка. От зла и студена да е станала на небрежна и готина учителка. "Ето тоава е учител, който всеки иска да има.", но после тя явно се усети и продължи нормално, като се представи и обясни някой неща. Урокът вече сериозна започна и Ашли взе един лист и започна да пише всяко важно нещо, което казваше професорката. Ето какво беше записала.

Урок по отвари
1. Отвара - това е магическа смес, която има определени свойства.Може да променя физическото и/или психическото състояние на изпилия я. Агрегатното и състояние е различно - може да бъде във вид на мехлем, може да бъде серум. Всяка отвара има точно определена рецепта от съставки, които са обикновенно части от мъртви животни, растения или минерали. Повечето отвари има цвят, вкус, мирис и пари. Определено действие и срок на направа.
2. Отварите за мъгълите са чай, лекарства, парфюми и др.
3. Най - известните отвари в магическия свят. : Любовен елексир, многоликова отвара, веритасерум, отвара против циреи, Амортенция.
4.Любовните елексири: Любовните елексири са много на брой и на вид. Най-силният любовен елексир се нарича Амортенция. Най-важното обаче е, че никой любовен елексир не създава любов, а обсебване, привързване и страст. Амортенцията е известна като най-трудната за направа отвара и най-могъщата. Има характерни седефени отблясъци и парата се вие на характерни спирали. На всеки отварата мирише по различен начин в зависимост от това какво човек обича много.

СЛед като свърши да записва, звънецът би и Ашли стана и си замина. Домашното им беше, да си изберат една отвара и да пишат за нея.

Мишел влезе заедно с още куп ученици , избра си един от чиновете по-отпред . Когато мина през вратата и докато се оглеждаше за подходящ чин тя забеляза малката си сестра да седи на един от чиновете ,който беше по-назад. После реши да не й обръща внимание и да се средоточи в урока по отвари. Ето,че и учителката се появи . Явно беше в добро настроение и се лигавеше или просто беше такава по принцип ? А може би беше по-лоша и строга ? Мишел реши да не прави прибързани изводи за характера на професорката и да остави на времето да разкрие характера й. Тя започна да преподава урока си , разказа какво представляват Отварите, за различните видове и т.н. накрая даде и домашна работа както очакваше и Мишел. Записа всичко в тетрадката си , после я взе и излезе от стаята заедно с другите като не поглеждаше назад,за да види сестра си.

Имаше толкова неща да свърши като например настаняването си в собствено жилище,обзавеждане,подреждане на багаж,изпращане на писма до семейстовото си,както и да купи няколко подаръка за вкъщи.
Толкова неща му предстояха,а имаше много малко време и да не говорим за часовете,който вече започнаха и трябваше да влиза в тях.
Нямаше никакво намерение да ги изпуска и със белдо лице и лека изгорена кожа на лицето си,заради неуспешно приготвяне на закуската,влезе в кабинетът по отвари.
Там седяха три момичета,който вече пишеха и разгръщаха учебниците си и напарво щеше да му стане лошо,защото осъзна че е закъснял.
Учителката обаче се оказа доста добра и не отнесе добре с енго и каза,че не бива да се тревожи и няма да му пише отсъствие.
После разбра,че протичащият час беше за отварите,тяхната роля в древността и различните видове към който спадат.
Имаше доста работа за писане,така че започна да си приписва текстът на дъската,като в същото време с тъмен щрифт си очертаваше нещата,който смяташе да научи.
Сравнително бързо приключи с това и последва първата им домашна работа,която беше да разкажат за дадена отвара и да я представят.
Прибра си нещата в раницата и трябваше да отиде до общежитието,защото рискуваше нещата му да бъдат разграбени.

Сред хилядите крясъци, викове и различни по вид шум, съвсем тихо се долавяше умереното тракане на токовете от обувките на Ана. Вещицата вървеше по коридора към един от предстоящите й часове - Отвари. С нетърпение чакаше отново да усети нежния и гъделичкащ мирис от изпаренията на някой котел, да види най-различни буркани, изпълнени с всевъзможни съставки - жабешки крачета, очи от тритон, пръсти от прилеп и още куп съставки. За радост на Даркъс, оставаха няколко метра до кабинета и щеше за кратко, но блажено време да се потопи във свои води. Момичето вече виждаше вратата, но продължи все така да върви, нмакар че почти се тресеше от вълнение. Щом стигна издиша и си пое въздух, за да се поуспокои. Натисна дръжката на врата и влезе. Пред очите й се разкри красива... не, великолепна гледка. Огромни рафтове с наистина огромно количество неща, покорно се извисяваха почти до тавана, подпрени на едната стена, малка катедра се простираше пред чиновете, а на малко зелено диванче имаше котка. Като завършек на цялата тази прелест, от ниския таван се спускаха свещи и исушени цветя, внасяйки приятен аромат и атмосфера в помещението. Стоейки на вратата със ококорени очи, Ана не можеше да спре да гледа. Ако не бе бил звънеца, оповестяващ началото на часа, тя щеше да продължи да гледа изумена. Като в транс, тя се настани на един от задните чинове, като продължаваше да гледа около себе си.
Внезапно нежнияt и лек глас на професорката се възвиши като птица и изтръгна от блаженство Даркъс, потапяйкия в ново такова. Вещицата си изкара пособията и започна да записва всяка дума, коя от коя разкриваща интересна информация. Когато написа всичко, тя погледна учителката - бе красива и изглеждаше добра и мила. Това вътрешно зарадва ученичката, след което с усмивка на лице наново се наведе над тетрадката си. Отвари, билки, чайове - всичко това тя попиваше като суха гъба. За съжаление урока изтече бързо като вода от спукана кофа и бе време всички да си тръгнат. Възможно най-бавно Ан се приготви и хвърляйки последен поглед към отрпунати с книги и буркани шкафове, тя излезе и се запъти към следващия си час...

Лейси тръгна по коридоро,после по стълбите към подземията.В края на стъпалата започваше каменно помещение,от което се влизеше в кабинета.Имайки предвид мястото на класната стая,Лейс не искеше да си представя кабинета,камо ли и учетелката....може би зла или студена,да най-вероятно студена жена......

Момичето влезе плахо в помещението и неможа да повярва на очите си.Стаята беше просторна,а въздухът беше много свеж и приятен.Само 2-3 чина бяха заети,така че Лейс нямаше проблем с настаняването.Тя седна на 3-тата маса пред учителската катедра.Лейси извади учебниците си и се огледа.Учителката беше застанала зад бюрото си и наблюдаваше учениците.Момичето веднага съжали за лошите си очаквания за преподавателката.Учиталката й се стори много мила и приятна жена,която преподаваше отлично.

В края на часа Лейс се чувстваше страхотнo,защото усещаше,че е прекарала един много ползотворен час.

Джесика вече се усмихваше и слизаше към стаята.Подземията бяха малко...гадни,но в края имаше врата от светло дърво където пишеше: "Класна стая".
Да...момичето очакваше мрачна стая с големи,ръждясали котли,гаден мръсен под и сиви стени,и некомфортни чинове,въобще такова чувство.Очакваше също и учителката да е някаква зла,и грозна.Но не беше така.Търнър се очарова от светлината и уюта на стаята.А също и професорката беше много добронамерена и забавна.Личеше си,че поддържа вида си.Навсякъде бяха виснали цветя,а допълнителен уют донасяха и ароматните свещи.Джес седна на най-задният чин,тъй като всички други бяха заети.
Часът започна.Професор Шарк се представи и започна с урока.
Темата беше:
Какво представлява отварата?
Доста скучна тема,чернокоската вече искаше да прави отвари.Извади лист пергамент и започна да записва прилежно всичко,което излизаше от устата на Г-ца Аля Шарк.Накрая русата професорка каза домашното и звънецът би.Всички уценици си тръгнаха,освен Джес.Тя имаше въпрос.
- Професор Шарк?Мога ли да ви попитам нещо?Представях си стаята и вас съвсем различни,мрачни.Защо навсякъде висят цветя и свещи?А защо сте искали да сте преподавател в най-ужасното и влажно място в училището? - попита любопитното девойче,което чакаше отговори.

Аманда слезе в тъмните подземия. Така й се спеше че би заспала и в часа.
" от някой стар котел ще стане страхотна възглавница..." мислеше си момичето щом натисна дръжката. Тя почти не забеляза, че не вижда котли, стара вещица и лавици пълни с гнусни съставки. Стаята бе уютна и приятна - идеална за спане. Момичето бе прекарало дълго време търсейки начин да накара перото й да пише по диктовка. Салфрой влезе, изкара парче пергамент и перото, които сложи на чина и затвори за мъничко очи без да вижда госпожата....
Аманда отвори очички бавно и лениво. Учениците излизаха само едно лице седеше и задаваше въпроси. На Аманда не и пукаше за нишо когато нещо извцвърча. Смърки! Аманда беше забравила да пусне плъха в чантата на преподавателкатамомичето се направи че е изтървало перото си от орел и отиде до катедрата. Незабележимо, то изкара внимателно кутията и пусна животното вътре. Рязко се изправи и видя...Джесика.

Време беше Лили да се готви за час. Изми се добр еи си взе хладък душ.Облече черен къс панталон и тениска с надпис "I love you", а косата й бе вързана на две опашки . Тази тениска й бе подарък от брат й... Лилинор влезе в кабинта по отвари и се настани на един чин на първата редица. Професорката по отвари ги поздрави. Първото впечатление на Лили за професор Шарк й беше добро.
-Днес урокът ви е за отварите, естествено.Хайде грабвайте листите и записвайте.
Аданс въздъхна тежко , взе половин парче пергамент и старателно започна да записва всяка изречена дума. Всички ученици бяха вперили погледите в листите,пергаментите и записваха диктовката за отварите от професор Шарк.Лили също не правеше изключение и записваше бързо . И ето, че след малко преподавателката приключи с речта за отварите. Аданс прибра внимателно пергамента в чантата си.Миг след това звънецът съобщи края на часа. Червенокоската си събра нещата и излезе от кабинета. Беше решила да отиде в кухнята и да си изпроси някаква храна, тъй като беше пропуснала закуската.

Даниел влезе в класната стая, отново минути преди часът да започне. Май му ставаше навик да идва на време вече. Преди само закъсняваше, но сега явно има подобрение. Кабинета беше толкова чист, просторен и красив колкото и учителката. Което малко го смути .. Защо, когато в подземието е толкова мръсно, студено и влажно, тук беше като детска стая?
- "Е .. не, че ми пречи. " - помисли си той, подсмихвайки се лекичко. Часът започна и госпожицата заобяснява за отварите, какви видове отвари има, коя е най-силната, как може да бъде употребявана .. Отвари. Отвари като отвари. Независимо дали е на мехлем или на елексир, пак си е отвара. И все пак, часът му се стори интересен! Бързо си записа домашната и тръгна да излиза от класната стая, но нещо го спря. Видя Джесика и Аманда .. И плъх. Чакай .. Плъх?!
- Ако госпожицата ги види, няма да се отрази благоприятно на тях.. - измънка той тихо. Можеше да ги изкаже, но .. даа бе. Да ги изкаже .. Те са му приятели, не можеше да ги предаде, макар и това което вършеха да не е много хубаво. Ако госпожицата ги види, Даниел ще излъже, че е негова вина, и готово!
- "И без това на никой няма да му пука ако съм наказан в кабинета й за известно време" - кимна си той, говорейки си наум, след като излезе от класната стая.

Александрина влезе в стаята и се огледа. В нея имаше само 3-2 човека, явно другите все още не бяха дошли. Кимна за поздрав на учителката и седна на един от средните чинове. Както се подразбираше, на първите маси никой не беше седнал. За сега всичко изглеждаше като в старото училище.
Всички ученици мълчаха, не знаеше как трябва да се държат в новото училище. Когато всички се събраха професора започна да предава урока си. Отварите бяха един от любимите предмети на Алекс и слушаше с интерес предаденото. Записваше някои неща, за да може да преговори наученото вкъщи. Но Рийд знаеше, че скоро този интерес ще се превърне в голяма досада, както ставаше и в старото училище.
След като преподавателката свърши, всички ученици взеха записките си и й казаха довиждане. Беше време за следващия час, а по късно за скучните домашни, които за съжаление и в това училище имаше.

Придвижвах се бавно по дългите и мрачни коридори в подземието.Стигнах до кабинета по отвари.Отворих вратата.Стаята беше пълна.поздравих и седнах на един празен чин в края на стаята.Професор Шарк изчака всички учиници да се съберат.Огледх се в ъгъла на стаята,близо до чина на който се бях настанила стоеше малко,мъхесто,зелено диванче.На диванчето се беше излегнала котката на професор Шарк.Тя беше сива с големи зелени очи.Тавана беше нисък.На бюрото на професор Шарк имаше малка вазичка с клонка Люляк.Професор Шарк прокашля тихо,и всички погледи в стаята се насочиха към професорката.Още в началото на часа тя ни съобщи че ще имаме домашна.Всички ученици се разочароваха от новината.Професор Шарк започна да ни обяснява за отварите.Под какви форми се срещат,говореше и за отварите на мъгалите.И още някой други неща относно отварите.
Професорката каза домашната и ни освободи.Изчаках учениците да напуснат стаята и излязох последна.

Руса дребна жена стоеше на зеленото диванче, и галеше сивата си котка, гледайки замечтано в тавана. Тя знаеше, че скоро ще напусне това място, и ще я замести някой друг учител - дали той или тя щеше да преподава добре, щеше да каже само бъдещето.
Вратата се отвори, и в стаята влезе едно русоляво момиченце, с ясно сини очи. Тя поздрави плахо, и огледа познатите чинове.
Аля въздъхна, дръпна ръката си от котката и се изправи.

Шарк, Шарк, Шарк. Глупаво момиче. Или жена? Определено момиче. Като дете си!

Скоро стаята се напълни с ученици, а Аля зае обичайното си място пред дъската.

-Добър ден, ученици. - Децата търпеливо отвърнаха поздрава - Днес ще изучим три отвари. Вашата задача ще бъде да приготвите една от тях. Когато си запишете нужната информация, идвате да си вземете нужните неща от шкафчето вляво, и се залавяте за работа. Но за сметка на това, нямате домашна.
Някои от децата въздъхнаха облекчено, а други не толкова.

Шарк протегна ръката си, и тебеширът се озова в ръката й. С него във въздуха образува крива спирала, след което на дъската се появиха следните неща:

Амортенция
Любовните елексири са много на брой и на вид. Най-силният любовен елексир се нарича Амортенция. Най-важното обаче е, че никой любовен елексир не е способен създаде любов, а пречи на човека да разсъждава, и той бива обсебен. Амортенцията е известна като най-трудната за направа отвара и най-могъщата. Има характерни седефени отблясъци и парата се вие на характерни спирали. На всеки отварата мирише по различен начин в зависимост от това какво човек обича много. Любовните елексири са по-силни ако бъдат държани повече време, но имат определен срок на годност.

Многоликовата отвара
Много мощна и трудна за направа отвара. Отварата се контролира строго от министерството на магията. Отварата се прави един месец. Една доза от 1 чаена чаша стига за един час. Така всеки час трябва да се пие отварата иначе човекът ще върне обратно своето физическо състояние. Необходими съставки за направата са - крилца от златоочица, пача трева, речни водорасли, пиявици, стрит на прах рог от двурог и нарязана кожа на дървесна змия. Най-важната съставка в направата на тази мощна отвара е част от онзи, в който искаш да се преобразиш. Най-често се използва косъм защото най-лесно се взима и намира от "жертвата". И още нещо важно е, че изпилият я не променя психическото си състрояние по никакъв начин, а само физическото, което значи, че гласът му и начинът на мислене не се променят. Отварата има тъмно кафяв цвят наподобяваща на кал.

Веритасерум
Отново много мощна отвара Името и идва от латински "verita" означава истина, а "serum" отново от латински означава отвара, напитка, течност. Това е най-силната отвара на истината. Само три капки сложени в чай примерно могат да накарат "жертвата" да изпее цялата истина, която знае по даден проблем, въпрос и други. Отварата е прозрачна, няма цвят. Строг контрол върху използването на тази отвара е осигурен от Министерството на магията. За да действа отварата след като бъде направена трябва да бъде оставена на пълен лунен цикъл. Без това отварата няма да има силата да кара жертвата да казва истината. Друго много важно нещо за серумите на истината е, че ако "жертвата" знае, че тя пие Веритасерум тя автоматично ще си изгради антидот. Това е магическа сила на даден магьосник, ако знае, той може да си изгради защита чрез силна концентрация и ако е добър оклумант може да не бъде накаран на сила да говори истината. Разбира се има и антидоти против тази отвара.

Задължително е да пишете РП как правите една от отварите. Може да си изберете партньор, и с него да направите една отвара.

Хич не му вървеше днес,случиха му се няколко неприятни неща като нпаример по време на обяд разля цяла кана с вода и съсипа домашното на свой съученик.После пък не видя една дупка,докато излизаше навън и досат неприятно беше чуството,когато се озова вътре.Последаха загуби на няколко вещи и леко ударене китка,след като се фрасна в една стена.Липсата на всякаква концентрация и съсредоточеност се отрази много зле върху него и той побърза за часът по отвари,който беше истинско спасение и се надяваше,че за днес произшествията приключиха.
От друга страна това беше първия час от доста време насам и като че ли пак се възообновиха занятията,който вече му липсваха.
Беше доста скучно да сотиш в стаята си и нищо да не правиш,така че сега пак щеше да се върне към работата с отвари и тяхната направа.
Този час професор Шарк им представи три отвари и заяви,че ще трябва да си изберат едан от тях и трябва д я направят в час.Но пък нямаше да имат писменна домашна и по този начин ги освобождаваше от по-голямо натоварване
Момечто си записа последователно трите отвари,отебляза си с челен маркер нещата,който после трябав да научи и прочеет няколко пъти написаното
Сега дойде ред на самата практика и изборът му падна върху многоликовата отвара,която му беше любима макар и нейната сложност.Преоблече се,сложи си всички аксесоари за часът и усърдно започн да работи.Сложи котеля на горящ огън,като засили температурата и сложи до горе колечство вода и я зачака да заври.
Трябваше му един час ,за да се получи и след като водата завря,захвана се с крилцата от златоочица,който почисти и ги добави вътре.Караше последователно всичко,спазваше редът на съставките и отвреме на време разбъркваше разтвора,за да се получи нужният цвят на отварата.Пачата терва също беше добавена и сега се залови с речните водорасли,който наряза на няколко парчета и ги добави дено след друго.Тук трябваше да изчака около 60 минути,за да може всичко да се слее и отварата да стане по-къснеОставаха му две стъпки до края -стриитя парх от двурог и нарязанаат на ситно кожа на дървесна змия,което се оказа адски отвартиерлно защото мразеше змийте.
Вече всички съставки бяха сложени в врящия котел и момечто запона да разбърква в посока обратна на часовниковата стрелка,докато отварта не придобие тъмно -кафяв цвят-След почти два часа работа,Антъни изгаси огъня и свали готовата отвара,която остави на студено място да се прохладни.Чустваше се скапан и изморен,но доволен,че успя първи да направи отварата.Оставаше само учителакат да я провери и да му оцени работата за днес.