Тренировъчна площадка

Полянката,на която се провеждаха уроците по бойни изкуства.

Тренировъчна площадка Garden

Тренировъчната
площадка бе огряна от яркото слънце,на небето се мяркаха няколко облачета,които
правеха времето приятно.Няколко ученика вече седяха на полянката и чакаха часа
да започне.Дженкинс пристигна 2 минути
след начало,тя застана пред единствената пейка на площадката и се усмихна на първокурсниците.-Извинете за
закъснението,казвам се Кристи Дженкинс и ще Ви преподавам по бойни изкуства.-
каза жената и огледа наоколо.-Е,да Ви
представя и професор Стронгхолд – той ще ни е асистент,тоест върху него може да
упражняваме движенията,през следващите няколко часа,докато доставят нужните
оборудваня за тренировки.Предупреждавам да не удряте много силно,защото
професорът не е куклата- усмихна се тя-Сега,понеже не
познавам повечето от вас,ще Ви помоля да се представите.- усмихна се Дженкинс и
седна на пейката зад нея.Учениците започнаха да разказват за себе си ,а жената
ги оглеждаше един по един и се стараеше да ги запомни.След като всички
приключиха,тя реши да започне с урока си.-Днес,като за
първи час ,само ще поясним какво всъщност означават бойните изкуства. – каза Кристи
и започна да разказва
Бойните изкуства според класическото разбиране на понятето
включват в себе си всички видове азиатски системи за самозащита и водене на борба
със и без оръжие срещу един или повече
противници. В последно време много автори и практикуващи използват
словосъчетанието бойни изкуства за абслютно всички такива системи, независимо в
коя точка на света са възникнали. През миналия век се наблюдава процес на
превръщането на много от бойните изкуства в спортни
дисциплини. В по-малка степен се наблюдава и обратният процес.Видовете бойни
изкуства се делят на няколко вида.Тази година ще се запознаем с източните Източните бойни изкуства са много и разнообразни. Днес тези
изкуства са разпространени навсякъде и са достъпни за всички хора. Между
различните видове борби и различните видове бойни стилове, като карате
например, всеки може да избира какво и къде да тренира според собствените си
предпочитания
Някои от
стиловете,които ще изучим са :Карате,Кик-бокс,Айкадо и Таекуон-до.-От другия час
основна задача ще ни е каратето.То е един от по-простите бойни изкуства и е
подходящо за първи урок.Дженкинс стана от
пейката и отиде до Стронгхолд,който бе застанал малко встрани.-За другия път
може да поупражнявате малко преобръщането,което сега ще Ви покажа.Не е кой знае
колко трудно ,но е важна част от изкуствата. – каза Дженкинс и показа опита
върху професора,който използваше за асистент.-Важното е да
хванете противника колкото се може по-здраво с едната ръка,а с другата натискате
в областа на шията.Накланяте човека с когото се упражнявате и бутате крака му
със своя,това го кара да загуби равновесие и той пада на земята-още познато
като преобръщане,ето така– след като упражнението бе показано,дойде и краят на
чака.
-Е,до
понеделник,беше ми приятно да се запознаем – каза Дженкинс и остана известно
време на пейката

П.П:За да спечелите точки,пишете Рп,също така и за да знам кои са присъствали и да не поставям отсъствия

Тереза беше успяла да влезне в часа навреме, когато дойде и учителката. До нея вървеше мъж, също професор, който както стана ясно, щеше да е асистент на преподавателката. Тя разказа на учениците за бойните изкуства и Тереза слушаше с интерес, водейки си бележки. След това учителката им показа първото движение, което трябваше да упражнят. Тери си отбеляза да го изпробва с Ариа или Ливи, за да е подготвена за следващия урок. Часът беше интересен за момичето и Тереза се радваше, че се записа. Щеше да научи много в този час, което можеше да й е полезно. Искаше да знае как да напада и да се защитава и този час бе идеален за тази цел. На Тереза й беше интересно и тя вече очакваше с нетърпение следващия урок, за да научи още за Бойните изкуства.

Втори дойде Даниел, задъхан от плуването в басейна, и също от всичкото тичане. От втория етаж чак на двора .. Честно казано, нямаше особено много разстояние .. Той също реши да си записва всичко това, като подчерта "Карате", тъй като другия час щяха да го изучават. С тия мокри очила, брюнетът не виждаше много добре какво пише, но дай Боже да е това, което чува. Най-интересно той намери това "превъртяне", което макар и да му се стори сложно, с удоволствие щеше да го научи .. Въпроса беше върху кого ..
- " Ще бъде брутално от моя страна да го приложа на някое момиче .. Както познавам само две, и тях ще изгубя. " - помисли си той, знаейки, че винаги разваля нещата, било то рано или късно. След това си взе бележките и реши да си тръгне, като пъхна бележчиците в джоба на тениската си и благодари на учителката за урока, отдалечавайки се .. Като цяло, бойните изкуства му се струваха много интересни, и затова той с удоволствие си водеше записки и наблюдаваше госпожицата и нейния асистент как правят превъртянето. Пък и .. винаги можеше да опита това движение върху .. стол ?

Стейси влезе в часа бодра и весела.След като урока протече,Стейси отиде при учителката си.
-Незнам дали ме помните,Стейси Утсън. - каза тя - исках да ви попитам.Ще има ли дуели с магия или с помощта на силите ни?

Ашли дойде на тренировъчната площадка и седна на тревата. След малко всички дойдоха включително и учителката. Тя започха да говри и ни представи господин Стронгхолд. Искаше да се запознае с всички. Дойде и ред на Ашли.
- Здравейте професор Дженкинс. Казвам се Ашли Грийн и съм от Лондон. Имам куче на име Хари. - момичето седна и другите продължиха да се представят. След това беше време за урока. Той беше за бойните изкуства и за стиловете, които ще исучим: карате,Таекуондо,кикбокс и айкадо. Показа ни една схвадка от каратето върху "опитното ни зайче", която трябваше да упражняваме следващия път. Това беше краят на урока. Ашли стана и отиде към стаята, за да се види със Стейси.

Алисъм вървеше към тренировачната площадка с умерена крачка. Щеше да има час по бойни изкуства. Беше и любопитно кой ли от учителите ще и преподава и какво точно ще учат тази година. Пристигна на площадката няколко секунди преди да бие звънеца и закача търпеливо. Оказа се, че ще им преподава жена - Кристи Дженкинс или по точно професор Дженкинс. Тя водеше със себе си асистент, но неговото име не беше запомнено от момичето. Имаше време до края на учебната година затова. Настани се удобно и заслуша първия урок на преподавателката. Когато часът свърши тя си тръгна видимо развълнувала и нетърпелива за следващия час.

Лим доста закъсня - тя редовно го правеше. Момичето не се интересуваше от другите предмети, защото единствено бойните изкуства се доближаваха да нейните танци. Тя седна на тревата и се замисли. После се усети какво се е случили и, че е пропуснала часа... тя се ядоса и се повъртя тук. След извистно време момичето дочу, оттук - оттам и разбара какво трябва да прави. Тя не искаше да слуша за историята на тези неща, а направо да тренира, затова тръгна - да търси с кой да го упражни. Не и се стори нещо, кой знае какво, защото приличеше на едно движение от танците и момичето тръгна.

Тръгнах към урока по бойни изкуства. Бях облякла едни сини дънки и бяла тениска, докато вървях вързах косата си на опашка. Щом стогнах госпожата тъкмо беше започнала урока, седнах на тревата ,извадих една тетрадка и започнах да си водя записки, записах също и домашното. Зачудих се с кой ли да го пробвам, но накрая реших да помоля Тери за помощ. Когато госпожата показа движението, не ми се стори толкова трудно и се усмихнах, скоро г-жа Дженкинс ни освободи и понеже не знаех какво да правя, а не бях разглеждала училището реших да се разходя.

Честно каза,след часът по Билкология не беше голям оптимист за домашното,новиж час по бойни изкуства беше съвсем различно.Той обожаваше спорта и една подобна тренировка щеше да му помогне доста да се защитава в различни ситуаций.Едва ли оше от първия път щяха да започнат с ударите и различните пози,но пък щеше да е интересно за него как ще усвои всички въможни техники и разновидности на тази наука.
Реши да се облече в по-набереж вид и се отприви към полянката,където вече се беше събрала една група от деца,който оживено обсъждаха предстоящата работа.
Антъни тихомълком се нареди до тях и зачака учителката,защото беше ясно,че ще е жена и в това нямаше нищо странно,защото напоследъ в подобни академий по бойни изкуства наемаха жени за учители.
Учителката се появи доста бързо,усмихваше на всички и явно изглеждаше доброномарена.Веднага ги запозна с различине техники,удари,движения,пози и начини на отбраняване.
Който искаше можеше и да пробва някой от показаните движения,но момчето реши да не се пробва,защото рискувайки да не прасне някой.

Преподавателката
пристигна на полянката няколко минути
по-рано от учениците,тя седна на пейката и зачака всички да се съберат.След
около 5 минути вече първокурсниците очакваха новия си урок.
-Добър ден на
всички,днес както знаете ще изучаваме техниките в каратето.Този урок може да
продължи доста часове,понеже искам всички да го усвоите добре.- каза
Кристи и изчака няколко деца да спрат с
приказките
-Сега към
теорията,а малко по-късно и практиката
-Карате
е японско бойно изкуство, което се е зародило на островната група Окинава.
Представлява система за самозащита с ръце и крака, пренесена от Индия и Китай.
Днес в карате се различават над 250 стила, някои от които със спортна
насоченост, а други — с бойно-приложна. След разпространението си по света,
карате продължава да се модифицира и от майстори-неяпонци, които внасят в
бойната система много нови техники и философия, различна от традиционните
японски шинтоизъм и будизъм. Техниката на карате се отличава със средно високи
стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на
удрящите техники. Подсечките и хвърлянята
за разлика от Джудо не са цел,
а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно
прилагане на удара.В каратето е
нужно да спазваме основни правила,които са 3 на брой

1.Никакво
използване на хладно или каквото и да било оръжие,защото иначе няма да е
карате,а масово клане
2.Хватките,които
прилагате,не бива да бъдат агресивни или с цел да наранят противника,все пак го
изучаваме за да го прилагаме върху демоните,а не върху съучениците.
3.Каратето изисква
пълна концентрация,трябва да сте изцяло отдадени на това което правите,не да
витаете в облаците.
-Добре,това беше
теорията,може би доста скучна за някои ,но трябваше да Ви я кажа.Сега си изберете
партньор,с който да тренирате ,ако сте нечетен брой,можете да упражнявате с
мен.След 5 минути, ви искам по двойки. – Дженкинс внимателно наблюдаваше
учениците,търсещи партньор.След като всички намериха приятел,тренировкит
започнаха.
-Ако се затруднявате
в нещо ,викнете ме – усмихна се Кристи и започна да обикаля измежду
учениците,показвайки им хватките

П.П:Пишете Рп в часа как са минали тренировките ,ще поставям и оценки така,че се постарайте да са малко по-дългички.

Втория час по бойни изкуства вече щеше д е практическо занимание и децата трябваше да потренират и да се опитат да приложат ударните и схватките,който им обясни учителката.Сега трябваше да се разделят по двойки и до края на часа да са направили упражнението.
Първо се започна с праккитакта,която ги запозна с каратето,най-популярния стил в бойните изкуства,както и тирте основни правила,който бяха задължени да използват.Първокурсинкът си записа всичко,но пък въобще не беше сигурен как ще се справи с това.Трябваше му помощ и щом дойде ред на самата практика,отиде при учителката и каза:
-Извинете ме,професор Дженкинс,но ще ми помогнете ли за този час?-откровенно си сопедил момчето.Нямам си представа как всъщност трябва да започна.
-Няма проблем,с удоволствие ще ти помогна-каза учителката и отведе момчето на по-отдалечено място от полянката.Ти си Антъни,нали така?
-Да,от дом Купидон съм-изереч той и вече се пероблекъл в екипа си.
-Добре,ако искаш аз да започна първа и ще ти покажа движенията скойто трябва после да ме повариш.Тоест аз първо ще ти ги приложа върху теб,но няма да те наранявам,а после ти ще опиташ същото.
След като се разбраха за това,момчето малко по-спокойно зае нужнаат поза в каратето и зачака професор Дженкинс да действа.
Поклониха се един на дург и тогава ненаедйно тя го хвана за рамото с лявата си ръка,а пък с другата здраво го притисна за шията му.
После разнообрази нещата,като го наклони с лицето надолу към земята,после го спъна за крака и го просна върху меката повърхност.
-Е,добре това не беше зле-каза Антъни сега беше негов ред да се пробва.Не,че сенадяваше да успее,но все пак можеше и да пробва.
Двамата заеха свойте първоначални позиций и първокурсникът реши да атакува като я нападна с двете си ръце и я хвана за яката на екипа й.
Опита се да я повали на земята или по-точно да я блъсне,но тяс лекота отблъсна атаката му на свой ред с еданат си ръка гоотбълсна от себе си,а с другата го нападна и го хвана за гушата.
Момечто не паникьоса и контраатакува,като в присътъп на ярост хвана спъна я с единият си крак,тя подаде и тогава той се възползва и като я грабна за екипа й,тръшна я на земята.
Уау,техтинката му можеше да не му беше добре все още,но пък скоростта и агресивността му бяха отлични.

Лим тичаше насам и се огледа - часът бе започнал. Момичето бе запъхтяно, защото идваше от далече и тичаше до тук. Като видя всички по двойки тя потърси с очи някой останал. Нямаше никой. Момичето седна на земята, сви краката си и гледаше всички наоколо.
- Нямаш ли ис пратньор?
Лим се стресна и се обърна, това беше преподавателката.
- Ъм... - отвърна момичето.
- Хайде ела с мен.
Лим с етритесняваше, защото не беше увернеа в себе си.
- Госпожо... - започна момичето, но Дженикс я прекъсна.
- Ти... японка ли ис?
Лим ес усмихна и отговори:
- Не... корейка, но и в моето старо училище в Корея - учихме подобни неща.
- Знаочи няма от какво да се притесняваш! Хайде да започваме.
Лим зае позиция и реши първа да атакува. Тя се опита да използва движението, което бе усвоила от първия урок и се нахвърли, но точно, когато си мислише, че ще стане - учителката отбълсна се лекота всички и момичето се претъркули на земята.
- Виж... не използвай гняв - бъди спокойна... Лим.
- Да, добре...
Учителката тръгна да атакува, с не много трудно за отблъскване движение и Лим и избяга, а после се преметна от другата страна и успа да повали учителката.
- Аз - усмихна се Лим - знам, че Вие ми се оставихте,н о все пак напредвам, нали?
- Да- продължавай в същия дух!
- Благодаря! -каза Лим и се поклони, нещо традиционно в Корея, с което показваш уважението си.
След това момичето тръгна.

Ашли този път дойде на време и седна на поляната пред професорката. Тя започна с днескашния урок. Тя каза, че ще изучават караяте в следващите няколко часа. Първо щяха да го учат, а след това да го упражняват. Учителката разказа доста скучна теория за каратето, но след това дойде и интересната част. Те трябваше да се разпределят по двойки и да се упражняват. Ашли беше със Стейси. В началото тя се опита да изключи шума на говорещите деца около нея, след това Ашли се опита да използва хватката от миналия час, но не успя Стейси успя да я блокира. Сега тя чакаше следващия ход на Стейси. Момичетата се нападаха с една и съща хватка и я блокирваха докато и двете успяха да повалят другата. Оказа се, че Кристи ги е наблюдавала през цялото време.
- Отлично момичета. - поздрави ги тя и двете бяха уморени и искаха само да се приберат и да си вземат топъл душ.

Този път Лилинор стана на време.Изми се хубаво и си взе хладък душ.Облече анцунк и потниче, защото знаеше, че има първи час бойни изкуства. Отиде да закуси, след което се запъти към площадката. След по-малко от десет минути стигна до мястото. Преподавателката вече беше там.Аданс застана при другите ученици. Професор Дженкикс им обясниз адачата и всичко около каратето.Лили слушаше с интерес. Тя живееше в Ню Йорк и там каратето не бе много популярно.Аданс обичаше леката атлетика.Беше много добра и това може би щеше да й е полезно и в каратето...Добре , а сега трябваше да си намери партньорче.Видя едно момче, което стоеше и се оглеждаше. Лили отиде при него, като се усмихваше и го попита:
-Искаш ли да сме партньори?
-О, да!- отговори непознатия и двамата с Лилинор застанаха в бойна позиция.
Лили се концентрира.Изхвърли от съзнанието си всички други мисли, макар и малко трудно.Реши да остави момчето да я атакува първо.То използва една хватка, но Аданс реагира бързо и я отблъсна.Това я накара да се усмихне доволно.Беше нейн ред да атакува. Използва хватката от миналия час, но момъът я отблъна... Така тес е атакуваха с една и съща хватка.Накрая и двамата успяха.Рпфоесор Кристи мина покрай тях и ги поглда няколко минути.
-Добре, продължавайте в същия дух.-отбеляза накрая тя и се оттегли.
След пет минути жената съобщи , че часа е свъшил.Лилинор си тръгна от тренировачната площадка с бавна крачка, като бе решила първо да отид в стаята си и да се преоблече, а след това да се разходи.

Най-сетне Ана успя да се добре и до часа по Бойни Изкуства. Поради "краткото" си боледуване, тя бе изтърваля някои часове, затова бе преписвала всички записки, дадени й от случайни ученици, покрай които бе минавала, цяла нощ. Точно когато привърши и реши да си ляга, бе станало време за училище. Даркъс реши да пропусне закуската и да подремне през това време, но за огромно нещастие се бе унесла в дълбок сън. Затова сега "хвърчеше" по коридорите към двора.
"Не може да бъде. Страхотно първо впечатление, няма що..." - мислеше си, докато се задъхваше. Най-сетне тя можеше да види тренировъчната площадка, но бе все още далеч. Не стига и това, ами и звънецът би, сякаш по-силно от друг път, може би искащ да отбележи закъснението на вещицата. Като ударена с камшик тя се изтреля с последни сили. Внезапно се спъна в някакъв камък. Със силно туптящ десен крак, тя падна и стигна до мястото, пързаляйки се по корем.
- Тук съм. - отвърна задъхано, с изчервено като светофар лице и с виновна усмивка. Повечето почнаха да си шушукат и да се хилят, но това не направи впечатление на Ан, защото често й се случваше да се появи по някак по-различен от нормалното начин. Нямаше късмет и тя го приемаше. Тя седна най-отзад на групата и бързо изтърси потника си, след което си облече една горница от анцунг. После си изкара тетрадката и започна да записва същноста на днешния урок - каратето. Не отне време, докато професорката каже всичко и започнат с практическите упражнения. Като магнити почти всички учащи предмета си намериха партньори, през първите десет секунди.
"Е, май ще трябва да тренирам с преподавателката." - мина й през ума и се обърна по посака към нея, но точно тогава някой я потупа по рамото.
- Здравей. Май нямаш много голям успех с търсенето на партньор, а? - попита с лека насмешка някакво момче, което вещицата досега не бе забелязала.
- Май и ти нямаш успех. - отвърна иронично.
- Като гледам останалите вече започнаха, а други свободни хора няма, та искаш ли да си ми партньор?
- Добре. - отвърна простичко и застана на бойна позиция. Партньорът й също се съсредоточи, след което Ана нападна. Не знаеше никакви хватки и се сети за написаното от записките и реши да го приложи.
- По много интересн начин се появи днес. - промълви момчето и се защити, след което той нападна.
- А? - отвърна изненадана. Това бе напълно достатъчно, за да се разсее. След миг тя бе повалена на студената земя, а после започна да се смее.
- Това днес бе нищо, сравнение друг път. - каза и пак се опита да го събори, но отново без успех. Още десетина пъти тя усети тъп удар и студената и влажна почва и трева. За миг й се поиска повече да не става, а да продължи да си лежи в калта. Бе толкова слаба и саката, че даже малко хлапе щеше да я надвие.
- Хей. Не всеки може всичко. - каза партньорът й и й подаде ръка.
"Грешка." - помисли си те и щом пое десницата, се завъртя и със всичка сила му бутна краката. Е, в крайна сметка, не успя да го събори.
- Добър опит.
- Ама не може по-добре.
- Да видим. - каза той и продължиха с тренировката. Постепенно вещицата започваше да блокира атаките му, въпреки, че продължаваше да бъде поваляна до такава степен, че загуби бройка на паданията си. Вече мина половин час и докато момчето трупаше победи, Ан трупаше синини. Изведнъж обаче й хрумна нещо и реши да опита. По някакъв обрат на съдбата, тя успя напълно да спре атаката и да повали партньора си на земята.
- Браво.
- Какво браво, та ти се остави. - каза, извръртайки очи.
- Никога не се оставям. Не разбрали досега. Ако искаш опитай пак.
Нямаше нужда да го казва. Тя пак използва същите движения... и отново успя.
- Ученици, свободни сте. - провикна се професорката и за да подкрепи думите й, звънецът би.
- Чао... и справи се наистина добре. - каза й партньора и пое нанякъде, докато ученичката бе решила да поседне и да почине...

Лим отново дайде на поляната. Тя беше решена днес да си намери някого, с когото да тренира. Момичето се огледа, беше почти празно, но в далечината видя някого. Изтича до там и извика:
- Хей, искаш ли да тринарме? - момичето го каза, плахо, въпреки, че бе уверена в сееб си. Ицминаха няколко секунди и въпросният човек се обърна. Беше едно момче - на възраст - по - голямо от Лим. Той я огледа и попита:
- Какво искаш?
Лим се стъписа и си каза ан ум: - " Глупак, сякаш преди малко ушите му бяха някъде, другаде. "
- Не чу ли? - каза Лим доста уверено и нагло.
- Виж, какво - ти! - извика момчето и посочи, Лим. - Ти, китайчето... внимавай как се отнасяш!
- Така ли? - каза Лим и се приближи до него като се натдигна и го гледаше в очите, защото той бе по - висок. - Хайде... ела да те видим!
- Щом настояваш... ама за последствията не отговарям.
- Хмх... ще видим... - измрънка Лим и после изкреща - Даваййй! - И момичето се засили към него, направи завой и му се нахвърли в гръб. В това време той, незнайно как успя да се обърне, хвана я за едната ръка и я преобърна на земята.
- Ей, малката... май нещо? - и тй се засмя.
Лим бе нацапаля дрехите си и стоеше долу, повалене от големия.
- Ще видиш!!! - извика момичето и се хвърли срещу него, като започна с краката... - първо единия, другия - шут, след шут, но нямаше ефект. Той отблъскваше всичко с ръце. Момичето отново се сети за хватката, която учителката бе показала първият път. Тя реши, че е време да я използва. Отдръпна се леко назад и скочи, за да го атакува, по въпросния начин. Момчето беше леко изморено, но отново отблъсна всичко. Лим се струполи на земята и заби глава в тревата като бе много разочарована.
- Виж... каза той, докато си взимаше суитчърът, за да си тръгва. - Не използвай толкова гняв, защото нищо няма да се получи.
Момичето поседя още малко така и се обърна, но тогава вече нямаше никой.
- Ох... каза си тя. - всички все това ми повтарят - без гняв... хах - все някой ден ще се науча. а, той ... къде ли отиде... другият път ще го победя. - каза тя и хитро се усмихна.

Малко преди да почне часът, Даниел се появи. Вече повечето ученици бяха дошли, с изключение на него, естествено. Та той кога не бе закъснявал за някъде? Е, не е като да отиде на училище във 3-тия час със стърчащо парче тоалетна хартия, подаваща се от задната част на дънките му . Този път само се бе оспал .. xDD
- Съжалявам за закъснението, госпожице. - промъмри той тихо, като много добре осъзнаваше, че не е закъснял . Тогава защо ли се извини? От уважение, може би. Професорката започна да преподава поредният си, интересен и пълен с вълнуващи изненади урок, като се стараеше да говори увлекателно, и успяваше. Децата с удоволствие я слушаха, плюс Даниел, който от време на време си търкаше очилата, за да вижда по-добре младата учителка. Пъстрите му очи внимателно наблюдаваха всяко движение на устните на госпожицата, попивайки всяка дума, която ги напускаше. Изведнъж всички започнаха да си търсят партньор. От всичкия шум Даниел не разбра какво трябваше да направи, но скоро се досети, след като видя как двойките се нападат взаимно, тренирайки своите познание по карате. В следващия миг, брюнетът осъзна че няма партньор .. Супер.
- "Страхотно .. не, че не го очаквах, но .. Дърт, приготви се запървата си единица по бойни изкуства." - помисли си той, въздишайки. Нарочно, вместо "Дарт" каза наум "Дърт" .. Ем, негова си беше вината, че е толкова странен. Макар и да не виждаше нищо странно в него .. Усещаше как адреналина се покачва у всички, усети и малко болка у някой друг, но бързо след това тези чужди емоции утихнаха.
- Нямаш ли си партньор? - учителката се приближи до него Даниел я погледна, разсейвайки се от страничния ефект на силата си.
- Нямам.. - кимна той, . Госпожицата се усмихна и се отдалечи от него, на средно разстояние, като зае бойна поза.
- Хайде с мен тогава. Пробвай се. Ако ти е по-удобно, не сваляай очилата. Както решиш. Просто се пробвай, никой не успява от първия път. - окуражи го тя. Даниел кимна и свали очилата си, като веднага картината пред него се замъгли. Все още виждаше професорката, освен факта че сякаш я гледаше през найлонова торбичка. Не беше толкова зле! Той зае бойна поза и се затича към учителката, като се опита да я преобърне. Госпожицата лесно го повали, без да го наранява.
- Добър опит. - усмихна се тя. Даниел кимна и се изправи от тревата.
- Опитай пак ! - брюнетът си пое дълбоко въздух и я нападна. Успя съвсем леко да я изкара извън равновесие, но за броени секунди учителката се съвзе и отново го повали.
- Браво, имаш напредък! Учиш се от грешките си! - Даниел кимна и се поклони на госпожицата. Малко след това часът свърши и всички си тръгнаха.

След 2 учебни часа Алекс се прибва в апартамента си,за да се преоблече. Все пак не може да играеш бойни изкуства по дънки. Обляка най-удобния си панталон и широка блуза и се затича към спортната площадка. Имаше само 10 минути да се оправи и да отиде до мястото. По пътя връзваше косата си на висок кок. След като стигна до полянката, професорката им каза да се групират по двойки, за да могат да упражняват движенията. Александрина видя едно свободно момиче и я покани да пренират заедно.
Двете започнаха да правят хватките една на друга като се редуваха. Първите пъти нещата не им се получаваха, но след минути опити вече двете бяха усвоили нещата. Беше ред на партньорката на Алекс, тя приложи хватката на Рийд и се получи. Дойде време и Александрина да опита. Тя също успя да направи удара.
-Това взима да ми харесва. - каза Алекс и се засмя.
-И на мен. - отговори през смях момичето.
Веднага след техните думи времето свърши и часа приключи.
-Е, ще се видим на следващите тренировки, чао! - каза бързо Рийд и се позатича към апартамента си, за да си вземе душ.

Алисън пристигна навреме за часа по Бойни изкуства. Нямаше търпение да се научи на карате, но знаеше, че няма да е никак лесно. Застана по назад, но достатъчно близо, че да слуша. Както и очакваше, на теория щеше да и звучи лесно, като детска играч. Въздъхна и се сепна, когато чу че ще трябва да си изберем партньор. Погледа и веднага се насочи към Мишел. Смръщи се. Ами ако двете с нея бяха партньорки и сестра и беше по добра. Алисън не знаеше на какво е способна сестра й. И точно тогава най-големия й страх се сбъдна. Сестра й отиваш към нея. Алисън моментално зае отбранителна позиция. Мишел спря на няколко крачки от сестра си, но няколко минути, някоя от тях не продума. Най-накрая Алисън реши, че не е време да показва страха и напрежението си.
- Защо избра мен, какичко. Съмняваше се, че не можеш да се мериш с другите и затова реши да опиташ с по-малката си сестричка ? - попита подигравателно Али.
- Внимавай с приказките, малката. - беше отговора на Мишел.
- Да те видим колко можеш, како. - отвърна предизвикателно Алисън.
- Внимавай какво си пожелаваш. - отново кратко и ясно отговори Мишел.
На Алисън и кипна. Сестра и винаги беше толкова сдържана и спокойна. Е, не винаги, но в повечето случаи. Идеше и да скочи и да я набия, щеше да има оправдание, все пак беше в час по Бойни изкуства, но успя да издържи на изкушението. Изчака сестра й да и се поколони, след което и тя с огромно нежелание повтори движението. Алисън предпочете да остави Мишел първа да атакува, че да види на какво е способна кака й. Мишел това и чакаше. С бързо движение тръгна към сестра си и опита да я изкара извън равновесие. Алисън отскочи назад, избягвайки удара, но се залюля. Скочи настрани и тръгна нападателно към сестра си, но явно беше нарушила едно от правилата, защото учителката се появи и спря атаката й.
- Без агресия, момичета. - повтори им тя.
Алисън въздъхна. Така искаше да нарие носа на сестричката си. Когато преподавателката се отдалечи, Алисън тръгна отново към сестра си. Явно и двете разчитаха на бързината си, защото Мишел бързо избегна удара, като с еопита да нападне отстрани, но Алисън блокира удара. Двете момичета моментално се отдалечиха една от друга. До края на часа продължаваха да се опитват да се нападат и защитават и до края на часа имаха лек напредък.

Мишел беше тръгнала да се разхожда из училището ,но погледна малкия си сребрист часовник и забеляза че е време за часа по бойни изкуства и се запъти към площадката. Вървеше бавно и спокойно с тетрадката си в ръка,а на корицата й висеше закрепен химикал. Когато стигна до площадката момичето се огледа,намери си удобно място и седна. След няколко минути урокът воден от професор Кристи Дженкинс започна. Тя разказа от къде произлиза каратето , какви други подобни стилове се появяват след време и няколко правила - всъщност само 3 казани кратко и ясно. Когато свърши с теорията предложи да се упражняваме малко до края на часа. За целта трябваше да сме по двойки ,а Мишел не се сети за друг ,освен малката й сестра Алисън. Стана от мястото , където беше седнала и тръгна към нея. Когато застана пред Алисън и двете не казаха нищо ,просто седяха леко под напрежение и се гледаха. Накрая Алисън реши да прекъсне мълчанието и каза "Защо избра мен, какичко. Съмняваше се, че не можеш да се мериш с другите и затова реши да опиташ с по-малката си сестричка ? " , Мишел я предуперди да внимава с приказките ,а Алисън отново отвърна "Да те видим колко можеш, како." , по-голямата Хатауей я погледна без изразно,защото не искаше да издава никаква емоция ,макар да се беше леко зарадвала и каза :
- Внимавай какво си пожелаваш.
Алисън й кимна , Мишел се поклони и изчака тя да направи същото. Али я остави да атакува първа ,а Мишел точно това чакаше. С бързо движение тръгна към сестра си и опита да я изкара извън равновесие. Алисън отскочи назад, избягвайки удара, но се залюля. Скочи настрани и тръгна нападателно към сестра си, но явно беше нарушила едно от правилата, защото учителката се появи и спря атаката й.
- Без агресия, момичета. - повтори им тя.
Алисън въздъхна ,а Мишел се усмихна самодоволно само на себе си. Алисън изчака учителката да се отдалечи и отново тръгна към сестра си. И двете момичета разчитаха на бързината си . Мишел бързо избегна удара,като се опита да нападне отстрани ,но Алисън също го блокира. Момичетата на секундата се отдалечиха една от друга. До края на часа продължаваха да се опитват да се нападат и защитават ,като постигаха лек напредък.

Докато идваше към
тренировъчната площадка,преподавателката размишляваша каква задача да даде на
учениците.Не трябваше да бъде много трудна,защото бяха в началото,но пък бе
време за оценяване.Тя пристигна на време за часа,седна на пейката отстрани и
зачака да се съберат всички.
-Добър
ден-поздрави Дженкинс – надявам се сте си починали,защото сега ни чакат
сериозни упражнения.Трябва да ми покажете какво сте научили и какво умеете да
правите.Този час няма да сте по двойки,затова слушайте внимателно.Тук имам
четири картинки,на всяка от тях е обрисувана местност,един по един идвайте при
мен и ще Ви давам картинки,след което те ще се превърнат в действителност,имам
предвид,че ще се озовете на същото
място.Към всяка снимка е прикрепен и демон,срещу когото ще се сражавате.Ако
усетите,че няма да се справите просто скъсайте картинките и ще се озовете
отново на поляната.
Обаче има и
правила,които трябва да спазвате.

1.Не използвайте
силите си,ако го направите,губите точки,следователно оценката Ви ще е по нска

2.Използвайте
само и единствено хватки,които сме изучили/примерно : не ритайте,не хапете и
т.н.,това не са хватки а уличен бой/

3.Задръжте се
колкото се може повече

-Сега елате да вземете местностите и когато сте готови можете да започнете упражненията

Местности
№1
№2
№3
№4
Демони
№1
№2
№3
№4

п.п:РП ,как сте попаднали в определената местност и как сте се били с демона.Който първи пише РП пост,на него се падат местност №1 и демон №1 ,на втория човек местност №2 и демон №2,ако пък примерно сте петия човек,броенето започва от начало.Нямате право да си избирате демон и местност,ако някой го направи ще трия поста!Успех

Деня ставаше все по - лош.Сега пък трябваше да уча хватки...Скукааа....Стигнах до пейката и видях,че има малко ученици.Слънцето грееше,птичките пееха,а аз се чувстввах зле.Щом всички се събрахме,разбрахме,че този час ще се бием.."Тая учителка добре ли е?!Как ще ни праща в битка с демони..?!" Налудничевата мисъл връхлетя в мозъка ми."Е,беше тая,дойдох,видях и ще ме наритат..."
Тъпите мисли продължаваха да нахлуват в главата ми.Беше ми криво и нервно,а пък сега и трябваше да се бия.Станах леко и отидох до професора,от който взех една карта,която ме отведе до някакъв гроб,зад който изникна някакъв грозен демон."О,страхотно!Хем грозен хем и гроб вече си имам..." Никога до сега не ми е било толкова криво,колкото до сега.Оставаше и тъпия демон да ме ядоса...
Докато си мислех на ум,полетях назад и тръгнах да падам надоло.Местността беше на връх,а надоло имаше свлачище.."О,страхотно...Ние не можем да ползваме магия,а те могат ...Направо страхотно!" Демона слезе при мен и започна да ме удря.Вече исках да си ходя,но тъпата картичка беше заседнала някъде по свлачището.Сега можех да се измъкна при два начина :
Да ме убият и да се върна или да го убия и да се върна.Деня ми не можеше да бъде по - добър...
Бях получил доста синини по лицето и накрая грозотията ме ядоса.Изправих се и започнах да отвръщам на ударите,които не попадаха много добре.Явно ми се беше паднал демон - убиец.
Изведнъж чух мислите му.Знаех как ще удари и какво ще направи.Нещо пак ставаше с мен!Мислех,че това е съвпадение,че зная какво ще направи някой,но да зная и демоните какво ще направят си беше ... страшничко.
Благодарение на това,че знаех какво ще направи успях да го ударя няколко пъти и да блокирам ударите му,но пичагата реши,че не може да го победи един тийнейджър и реши да похвърли малко и топки.Огнените топки летяха едно след друго.Едно от тях успя да ме олучи и ме запрати в едно дърво,което се намираше близо до мен.За секунди изпаднах в несвяст,но червеното изчадие ме свести.
- Край,това беше! - извиках и го ударих в лицето,а моето вече кървеше на места.Започнах да си изкарвам целия гняв,който се тъеше в мен и успях да го поваля.След няколко десетки удара,създанието се изпари във въздуха,а аз се озовах обратно при тренировъчната площадка.Явно бях успял,но трябваше да благодаря на гнева си.Някои от раните ми вече бяха спрели да кървят,но някои си кървяха обилно.Седнах на земята като пребито куче и разперих ръце.

Ашли предчувстваше, че този час по Бойни изкуства ще е вълнуващ и предизвикателен. Тя бързаше да не закъснее и да види за какво става въпрос. Като пристигна имаше около 5 - 6 ученика. След малко часът започна. Оказа се, че те щяха да се бият на различни месности с демони. "Ето това вече се нарича урок. Нямам търпение." Ашли беше втора след Дейвид. Пристъпи напред и си изтегли първата местност с демона, с който щеше да се бие. След няколко секунди светът около нея се размаза и след като се изясни, Ашли видя, че е на някакъв хълм. Около нея имаше много дървета. Времето беше облачно все едно всеки момент ще завали. Точно, когато се зачуди къде е демона той изкочи иззад едно дърво.
- Ще се бием ли? - каза той с дяволски тънък глас.
- Естествено. Направо ще те смачкам. - каза уверено момичето. Точно тя направи първата стъпка. Използва удара, който учиха в първия час. Приближи се до него хвана го с едната ръка, а с другата натискаше шията му, след това бутна едното му копито и тоя падна на земята. Имаше много остри рога и уши, за това я сръчка с тях. АШли скочи от него и усещаше пронизваща болка от рогара му, но не се отказа. Видя една пръчка на земята и се стрелна към нея. Плъзна се към краката му и с пръчката го спъна и отново го повали. Той искаше пак да я сръчка с рогата, но Грийн му попречи с пръчката. Халоса го по главата и той падна сякаш в несвяст. Изправи се предпазливо, но той се преструваше и я нападна, събориме на земята и започна да ме удря, но аз избягвах бях бърза. Хванах го за рогата и го избутах назад. Изправих се и тичах към него, използвах прочутата карате хватка. Той не успя да я избегне и беше на земята не позволявах да ми направи нищо, докато най - накрая не се съсредоточих и с умствена сила щупих част от рога. Незнайно защо демона този път наистина изпадна в несвяст и Ашли се оказа отново в реалноста. Тя имаше малко синини и куцаше към мястото си. Докато отидваше там видя Дейвид, който беше целия в синини и рани.
- Добре се справи Ашли. - каза професорката. След часа Грийн се запъти към Болничното крило, за да `и превържат крака.

Лим се затича към часа по карате - отново закъсня, но този път и се стори по - странно от обикновеното. Момичето отиде при учителката, а тя и показа една картинка - момичето я огледа и направи странна муцунка. Изведнъж - толкова неочаквано - това стана реалност. Момичето се озова там. Местноста - беше досадно, ужасна - така си мислеще Хю Лим. Тя дори не бе попитала какво трябва да правят...
- Ъ... ехо... ? - тихичко, каза тя. - нямаше, обаче отговор.
Изведнъж се покаа някакво гнусно същество.
- Пф... - измрънка си Лим и се отдръпна. - Толкова гнусно нещо ен съм виждала - и не предполагах, че ще го срещна в това изврътено училище, но тук всико може да се очаква.
Токато тя се оплакваше, то изневиделица я нападна и момичето бе повалено на земята.
- Значи така! ... - ядоса се азиатката. - Ще видиш, аз какво мога! Лим седна на колене и се сети за някогашните приказки на дядо и. Те бяха относно каратето. Момичето се изправи и атакува * така * , но чудовището се защити. Тя беше по - предпазлива, тъй като вече бе сериозно наранена. Тя направи още няколко атаки и момичето едвам се държеше, но събра силите си и се изправи. След това се обърна * така * и то неуспя да се усети, когато тя направи първата хватка, която бяха учили тук. Нещото беше повалено на земята, а момичето извика:
- Глупак... видя ли сега! - и тя се върна, за да си превърже раните.